.

.
.
луната е подострила нокът

и облаците не са захарен памук

а просто димът от цигарата ти

горчива като устните ми

(последният път)

огледалото на стената отразява

детските ми страхове

а сънят е паяжина

която всяка вечер плете

Събирачът на сънища

поглежда през ключалката

и от ръба на сетивата ми

броди из мен

всяка негова стъпка

е като удар на сърцето

идва 
и си отива

а аз бавно и отчетливо

сричка 
по 
сричка

сънувам стъпките ти

най-вече отиващите си

със Събирачът на сънища

нощта е окото на гарвана

пода леко проскърцва

в ъгъла на стаята

а ръцете ми

се превръщат в пясъчен часовник

обърнат някъде между хоризонта

и вертикалата на мисълта ми 
(за теб)

тогава чувам как Събирачът на сънища

вечеря с мракът заключен на тавана

а пукнатините по градските улици

разкъсват нервните окончания на въздуха

луната тежи 
като камък

на разсъмване

Събирачът на сънища

поема дъх от устните ми

и отваря очи

но никога не ме докосва