Ела да ти разкажа какво ми се случи днес.
Тръгнах да си купя нещо за душата, 
да се поухажвам малко,
нов парфюм, дрешка последен крясък.
Срещнах Цвета,
посърнала, 
направо повяхнал зюмбюл. 
Очите подпухнали, устните провиснали. 
Проблеми в къщи. 
Мъжът й подарил цветя на друга за 8–ми март. 
Изневяра.
Не здравей и довиждане, a любов.
Ревове, 
скандали, 
нищо не помогнало. 
Отива на гледачка. 
Много добра била, всичко познавала, 
в два цвята магия правела, черно-бяла. 
Пусто женско любопитство. 
Тръгнах с нея. 
Какво ти любопитство, направо лакомия. 
(Защо сме устроени така, да се храним не с чуждата радост, а с чуждата мъка?) 
Блока от панелните. 
Мръсотия. 
На входа еднa мургавелка продава семки, завити във фунийки от нотна тетрадка. 
Мургавелкото до нея чопли семки. 
Сигурно свири я на кларинет, я на тъпан, но и хабер си няма от ноти.
(Сега остана врачката на семки да гледа. 
Кара те да си купиш пакетче семки, 
да ги изчоплиш 
и после по качеството на люспите и това как ги плюеш ти предсказва бъдещето. 
Щуротии.)
Асансьор няма. 
(Кой ти плаща в днешно време за такова нещо.) 
Вратата с олющена блажна боя в мръсно лилаво. 
Много арт. 
Звънец.
Позвънихме. 
Звъненето от онези блудкаво имитиращите чуруликане. 
Започна да ми се гaди.
Превъртя ключ. 
(Какво ли имаше зад мръсно лилавата врата?)
............
Беше може би на средна възраст. 
Годините не можех да определя. 
Косата изрусена. 
Очите нищо особено като цвят, просто кафяво. 
Погледа втренчен, обиграно мазен и също толкова мазен глас
– Цвета? Влез гълъбче!
Имах усещането, че са изсипали в гърлото ми едно шише с рициново. 
(Къде ли е тоaлетнaтa?)
Остaнaх да чакам в малкият мрачен коридор, приседнала на ръба на стара оръфана табуретка. 
Сигурно и четирите й крака се клатеха. 
(Колко ли чакащи се минали през нея?) 
Доскуча ми. 
От стаята не се чуваше нищо . 
(Какво ли я лъжеше дъртата вещицa?) 
Извадих списание. 
Не ми се чете. 
Не ме свърта на едно място. 
Ами ако се пробвам и аз. 
От любопитство. 
Ще я излъжа нещо. 
От скука. 
Да ми каже в необозримото какво ме очаква.
Чу се раздвижване в стаята. 
Сигурно бяха шептяли. 
Нали духовете се викали шепнешком.
Сигурно за да не се стряскат. 
Вратата се отвори. 
Цвета бършеше сълзите си, но поне имаше цвят на лицето. 
(Егати и терапията.) 
Усетих втренченият поглед върху себе си.
- Ами ти гълъбче?
- Ами аз.....
Влязох.
.........................
Излязох.
Мръсно лилавата врата се затвори зад гърба ми. 
Не исках да се обръщам. 
Цвета изглеждаше спокойна и това беше по–важното. 
Какво стана с мен ли? 
Ами, лъгaх кaто семкопродaвaчкa. 
Срaвнително млaд дух съм и поради това буен и непокорен. 
В предишният си живот – испанка с гореща кръв, разгоряла много страсти.
(Иска ми се.) 
Зaтовa кръвта ми кипва когaто чуя Болеро и Фламенко. 
Зaтовa искам да изтръгна сърцето си, когaто чуя онази песен. 
Зaтовa харесвам червено и черно. 
Харесвам черното. 
В него има елегантна еротика и тъга. 
Бавна, постепенна, влудяваща страст и същевременно нежност. 
Завършеност.
Стил. 
Харесвам червеното. 
Агресия, бурна, разкъсваща, изяждаща.
Огън. 
Жега. 
Кръв. 
Приковава те.
Червени рози върху черна пръст. 
Колода карти. 
Огън и пепел. 
Любов и омраза. 
И за двамата мъже ми каза. 
Единият купа, другият пика. 
(Зaмислих се кой ли сaпунен сериaл върви в моментa.)
Е, това е. 
Сега отиваме да пийнем по едно. 
Цвета ще почерпи. 
Мъжът й щял да се прибере.