Вървя надолу по запустелите улици.
Промъквам се покрай стените на къщите.
Следва ли ме някой? Прокрадва ли се някой зад мен с покрита глава.
Както мен самият.
Не искам да ме забележат.
Не издавам и звук, да не ме забележат.
Непрогледен мрак е.
Сърцето ми бие лудо.
Чувам шепот:
- Мъж!
Усещам как женски дрехи ме обграждат отвсякъде.
Не поглеждам, знам че са черни.
И знам, че има една девица и че гръдта й се вълнува.
Тя сграбчва ръката ми. Нейните треперят.
Навежда се към мен, притиска се във мен и шепне:
- Мъж!
Влизаме вътре минавайки между дървени трупи и сушащи се кожи.
Изкачваме се по стълбище.
Заставаме под тавански прозорец.
Тя маха от себе си воала и аз виждам чифт големи, чувствени очи.
Повдига полите си, ръцете й треперят.
- Виж!- казва тя. Hе е ли красиво?
Протяга се към мен, плъзва ръце по лицето ми, по шията ми, по гърдите ми, по цялото ми тяло.
Болезнени са тези ръце.
И шептят:
- Слепи.
Sigbjorn Obstfelder
na prevoda ti
Разказ
нащърбеното от клоните слънце
излива върху мен
пъстърви и мед
тогава съм шарен
красив съм
безоблачен
вените ми са пълни и силни
мъжете ми завиждат
за живите бицепси
жените
ах, жените
поправят косите си
бегло се оглеждат във витрините
и очите им изпращат въздушна целувка
към мен
една палавница ми намигва
изпод сламената си шапка
-всичко това ми разказа
моята кожа
защото
съм сляп по рождение
4udno e stihoto na ufff-4eto!
toi moq prevod malko kalpav mi se struva, no originala napravo me halosa, ta barzah da spodelq... :)
Pozdravi!